Толкова се объркахме от противоречивите мнения за ползата и опасността от излагането на слънце, че вече ни е трудно да преценим дали ще бъде по-разумно да си оставаме вкъщи, или да продължим да се наслаждаваме на чудесните разходки сред природата. Особено в приятните топли пролетни и летни дни. Едни съобщения гласят, че слънчевите бани могат да причинят рак на кожата, други пък ни съветват точно обратното – че трябвало да прекарваме повече време на слънце, за да намалим риска от същата страшна болест.

В пълна сила и за всички други неща от живота, законът на Арнд-Шулц (формулиран през 1880 г.) се прилага съвсем уместно и що се касае за здравето и красотата на нашата кожа по отношение на „ухажването“ й от слънцето: „Ниските дози стимулират, умерените задържат, а големите са смъртоносни“.

Краткото време, прекарано на слънце, несъмнено действа благотворно. Малко ултравиолетови лъчи ни се отразяват добре, а по-големи количества от тях всъщност би трябвало да намалят опасността от рак. Биоритмите, хормоналният баланс, производството на витамин Д и абсорбирането на калция – всичко това се контролира от действието на дневната светлина, уловена от очите и препратена към епифизата (разположена в мозъка и известна като лоно на душата и атрофирало „трето око“). Калцият е едно от хранителните вещества, което помага за предотвратяване на неконтролируемия растеж на раковите клетки. Продължават изследванията, които със сигурност ще докажат, че същата роля играе и витамин Д.

Би могло да се каже, че светлокожите жители на северноевропейските страни правят всичко възможно за увеличаване на риска от рак, като се отдават на крайности. Почти през цялата година ходят увити в дрехи от глава до пети, а през двете седмици отпуск в разгара на лятото се пекат в оскъдни бански под палещото слънце на някой южен плаж. Упоритото преследване на „ваканционен загар на всяка цена“ противоречи на здравия разум. Защото е страшно тогава, когато получим изгаряне, а не когато се излагаме на слънчева светлина.

Някога се е смятало, че единствено ултравиолетовите лъчи от тип В, причина за изгарянето и почерняването, нанасят всъщност вреда на нашата кожа, докато лъчите от тип А, които не причиняват изгаряне, са сравнително далеч по-безобидни. Новите изследвания показват, че ултравиолетовите лъчи от тип А всъщност могат да бъдат не по-малко опасни. Дори се твърди, че проникват по-навътре в кожата и увреждат еластичността й за по-дълго време. Само защото по една случайност не изгаряте, не означава, че сте избягнали изцяло вредните последствия от слънцето. За да забавите остаряването на кожата, използвайте овлажнителен крем с противослънчев ефект, дори и в облачни дни. Имайте предвид също, че макар да не се изгаря от тях, солариумите изпускат предимно ултравиолетови лъчи от тип А.

Неоспорим обаче си остава фактът: от прекаленото стоене на слънцето кожата загрубява, след това се сбръчква и става твърда. Ненапразно се използва думата „загар“! Да печете голото си тяло без защитата на овлажняващ лосион против слънце или плажно масло е чисто безразсъдство. Макар махагоновият тен да не е вече на мода, допитването на общественото мнение сочи, че малцина предпочитат да си останат с бледа като тесто кожа. Изглежда, че загарът повдига духа и самочувствието на хората, прави ги да се чувстват по-здрави и по-доволни.